Красна поляна

Около Витоша планина, са живели хора от много дълбока древност. Тук са намирали подслон много племена от тракийски и славянски произход. Бродили са хуни, авари, татари, печениги, маджари и др. В VІІ век в земите около Витоша започнали да прииждат многобройни славянски племена.

От 889 г. българите се настанили на тези места и пославянчили името Сердика, като нарекли град Средец. Подобрили Боянската крепост, както и крепостите Средец, Урвич и Перник. Старата боянска крепост „Батил” построена на скалата „Момина скала” била малка, но мъчно достъпна и лесно защитима.

Големите исторически паметници в подножието на северните склонове на Витоша, запазени до днешен ден са Боянската църква и Драгалевския манастир. В близост или непосредствена близост до тях са селищата Бояна и Драгалевци. По времето си те са били едвам забележими със своите ниски къщички скрити между буйната дървесна растителност.

От северните склонове на Витоша до София са се простирали известните в миналото пасбища в землището на селата Бояна и Драгалевци. Летно време тези пасбища се съживявали, по тях обикновено са живеели чергари власи със стада овце и малки космати коне. Стадата се пазели от големи овчарски кучета, тъй като не са липсвали хищни зверове. През студената зима 1879 – 1880 г., мечки са виждани между къщите на с. Бояна, а на софийския пазар боянчани са продавали малки мечета. Сегашна Бояна, в чиито землище се заселват жителите на Красно село е било известно със своята крепост и историческа църква.

В близост до боянската река и пътищата водещи за Бояна и Княжево се виждали на рядко разпръснати малки къщици посред трънливи плетове, малини и овощни дървета. На северозапад от Бояна се е намирало малко село, което отначало се наричало Бели Ефенди, а през 1881 г. е преименувано на Княжево. Самото Княжево отначало е имало малко забележителности, а именно: Разнебитени остатъци от глинести колиби на черкезите, които са живеели тук преди освобождението, развалени на джамия, лековит студен извор под малко кубе, пуста голяма фабрика за шаяк, където се е работила униформата на турската войска, малки селски къщички, кръчми, кафенета и постройката на спиртната фабрика на френско дружество, която постройка се използва и до днес. От Княжево до София води право шосе 7 300 м. В близост до него на широките зелени ливади, лятно време квартирували войска на палатки. Тук също са ставали военни тържества и упражнения. Лагеруването на войската по тези места е оставила името на „Лагера”, като трамвайната спирка под същото име съществува още.

До 1901 г. транспортната връзка на София с Княжево, както и на живущите в близост до княжевското шосе, е бил конски трамвай.

Първият електрически трамвай по тази линия е бил построен на 01.01.1901 г. През 1905 г. еднолинейната трамвайна линия в София е била дълга 18 км. и е била развита в шест посоки. Една от шестте посоки е била тази трамвайна линия, която е започвала от сегашния площад Ленин (Св. Неделя), по улица Витоша, улица Алабин за Княжево.

Линията е била построена в западните крайнини на шосето. Трамвайната линия не е била двойна и трамвайните коли са се срещали в разминавка на къси разклонения, наречени гаражи. Същите са отстояли на значително разстояние един от друг. Когато една от трамвайните коли е закъснявала на разклонението, пристигналата я чакала търпеливо, за да се разминат. Това чакане е било най-досадно по Княжевската линия. Такива гаражи до Княжево имало шест. Първата разминавка е била на сегашната трамвайна спирка „Д. Несторов” и се наричала „Втори гараж”. Втората разминавка е била „Лагера” – на днешната спирка „Хиподрума”. Третата разминавка, наречена „Трети гараж” е била на днешната трамвайна спирка – Красно село. Четвъртата „Разсадника” – в близост до днешната спирка „Овча купел”. Петата разминавка, наречена „Разгеле”, в близост до Горнобански път и последната в близост до днешната трамвайна спирка „Шипка”.

Движението на трамваите е било поначало нередовно. От самото си начало до 1916 -18 г. трамваите много рядко са били препълнени.

Живота си е текъл бавно и монотонно. Хората не бързаха. Днешното натрупване и блъскане пред трамвайните коли е било нещо непознато. С увеличение на населението по този край, движението се затрудни.

Първоначално са се движели единични коли, разпределени на две класи. Таксата на първа класа е била 15 стотинки, а за втора 10 стотинки. Местата в първа класа рядко са били заети. Малцина са рискували петте стотинки за меките възглавници на първата класа. в последствие първата класа е била премахната.

Общинската статистика отбелязва, че през 1905 г., трамваите в София са превозили около 3 235 950 пътника. А сега те са 380 милиона (1972 г.).

Въпреки наличието на трамвайните превозни средства, не рядко бе употребяването по Княжевското шосе на обичайното превозно средство – файтона.

С прокарването на електрическия трамвай до Княжево, интереса към земите около трамвайната линия се увеличи, като на места в близост до шосето за Княжево са се построявали малки жилищни постройки обградени с китни овощни градини, предимно от вишнови, крушови и черешови дръвчета. Подтикнати от икономическите показатели, евтина работна ръка, ниска стойност на земята, що годе уреден трамваен транспорт, се създават и не малки за времето промишлени предприятия. Това са Пивоварната и Въжарната фабрики. Още през 1879 г., веднага след освобождението ни, някой си Трифонович е закупил стар турски чифлик застроен на мястото на днешния склад на „Винпром”, в близост до днешната трамвайна спирка „Овча купел”. През 1880 г. на това място е построена бирена фабрика от същия този Трифонович.

В последствие тази фабрика носи името „Павлово”, кръстена на собственика, на името на преждевременно починалия му син Павел, от скръб по него. След смъртта на собственика на бирената фабрика /1890 г./, законния му наследник се отказва от наследството и държавата наследила фабриката.

В близост до тази фабрика, се построяват къщици, повечето от които на работници от фабриките. Тези къщици са били на мястото на старите воденици по Владайската река, между които е бил и чифлика на Димитър Хаджикоцев /на мястото на сегашния физкултурен стадион на д-во „Славия”/. Югоизточно от пивоварната фабрика „Павлово” през 1901 г. се заселва Иван Въжаров, който заедно със съдружника си Паяков построяват и създават първата у нас фабрика за производство на конопени въжета, канап и други конопени произведения/. На мястото на тази фабрика е построен текстилния завод „Пролетарии”. Тези две промишлени предприятия са и причините да се застроят неколцина жилищни сгради, чиито строежи заразяват построяването на още такива все в близост до княжевското и боянско шосе след две години /1903 г./. В близост до фабриката се е построила фурна и кръчма. Тази фурна е била първата, която е снабдявала с хляб жителите на новосъздаващото се предградие на София – Красно село. Тази фурна е снабдявала десетки години жителите му с хляб. Хлябът се е разнасял по домовете с кошове, натоварени на кон или магаре. В повечето случаи хляба се е продавал на кредит, с отбелязване на рабош задълженията на клиента. Горски залесявания тук не е имало. Красиви са били високите треви на подпланинските и полски ливади. Стада от рогат добитък, коне и овце са пасли под склоновете на Витоша и полето до София. Омайващи са били местностите по пътя водещ от София до Княжево. По протежението на шосето от Руския паметник до Княжево отдясно са били разположени ниските землянки на военния лагер, а от ляво дъсчените трибуни на Хиподрума. С прокарването на електрическия трамвай и сравнително евтините за времето дворни места е започнало заселяването на софийското предверие – селището Красно село. Заселниците му са били предимно пришълци от софийски жители и такива дошли от различни краища на България, търсейки поминък и с желанието да подсигурят по-добро бъдеще на своите деца. Постройките повечето едноетажни, сравнително не масивни са били в близост една до друга. Всяка постройка е разполагала с двор от 1-2 и повече декара. Все пак нуждата от съседство е създала няколко групи постройки. Една от тях е била в близост до споменатите промишлени предприятия състояща се от 10-15 къщи. Другата жилищна група е била в близост до боянското шосе и в близост до княжевското такова, която наброявала 15-20 къщи. Трета група е била в близост до втората, където последствие се оформя училищния център (1916 г.).

За задоволяване нуждите от хранителни продукти през годините преди Първата световна война е открита в дома на стария красноселец Бобарев, бакалница – клон от потребителната кооперация „Напред”. Правени са опити да се подобри снабдяването с хляб, да се създаде още една квартална фурна. Направена е малка такава в двора на бившия съкварталец Дъбовски (на мястото на сегашния жилищен блок № 198). Последстие през 1910 година е построена втора фурна в къщата на Шандарови (на ул. „Пирински проход”), която е задоволявала с хляб нуждите на кварталното население до 09.09.1944 г.

Съществуващите улици са били кални и прашни, въобще без никаква шосейна настилка. Направените през време на оформянето на пътищата канали в повечето случаи запълнени и не учистени, не са могли да служат за целта си.

Водопровод за питейна вода въобще не е съществувал. Населението е получавало вода за домашни нужди от прокараните в почти всеки дом кладенци. Дълбочината на тези кладенци е в зависимост от нивото на подпочвените води. В повечето случаи тази дълбочина е била оклоло 8-12 метра.

Прокарването на водопровод по някои от централните улици на Красно село станало след Първата световна война към 1918-19 година. Вода се ползвала от тези водопроводи само от уличните чешми, намиращи се на кръстовищата.

Въпреки, че първата електрическа крушка светнала в София на 01.11.1900 г. осветлението в поселището е било с газови лампи с фитил и абажур. Осветление на пътищата не е имало, което затруднявало до крайни предели закъснелите граждани да се приберат в домовете си по разкаляните нешосирани пътища.

В една зимна вечер, през зимата на 1906/1907 година десетина заселящи това ново селище, като не намерили никакъв начин да си помогнат на трудните условия на живот в новото си поселище, се замислили за неговото име. По този въпрос се явили много мнения, защото тези мнения не обременявали никой с нищо. И се занизали такива идеи:

Ягодово – предлагали ягодарите;

Малиново – предлагали малинарите;

Градините – предлагали градинарите;

Нова Бояна – предлагали подлъжателите на нови имена, понеже боянци така именували селището;

А покойната баба Иванка предложила – „Ако наречете селището ни баба Иванкино село, ще дам место за гробище на селото”.

Разбрали заселниците, че сами няма да се споразумеят и решили да се отнесат до някое авторитетно лице и така се спрели, да помолят народният поет ИВАН ВАЗОВ, да бъде кръстник на селището. Помолили го чрез една делегация.

- „По вашия въпрос не съм мислил, казал той на делегацията.

Но когато с трамвай съм ходил към Княжево и съм гледал никнещите тук-таме из просторното поле къщички, аз съм си представлявал, че не след много тук ще изникне едно красиво селище. Нека името му бъде "КРАСНО СЕЛО”.

Когато получава селището своето име Красно село, то е наброявало вече около 500 къщи. Но официално името му намира своето място, когато се обявява в списъка на населените места на България.

През 1926 година боянската община обявява, че само боянското Красно село има 700 семейства. Ако се допусне, че Княжевските и Горнобански части от Красно село са имали около 300 семейства, то Красно село наброява повече от 1000 семейства, които минимално дават 3000 жители, когато жителите на село Бояна са били около 1100.

Още преди Първата световна война Софийското окръжно инженерство е изработило план на Красно село, но този план не е намерил граници до които да спре. И още тогава планът на Красно село заплашвал да погълне и Бояна и Княжево и Горна Баня. Красно село става вече неразделна част от тези селища.

Необходимостта от взаимно опознаване на заселващите от разпръснатот селище се чувствала сезателно. Нуждата от културна просветна дейностт наложила се от отдалечеността на София, която със своите всестранни културни придобивки, се е налагала, въпреки липсата на основните битови придобивки на едно селище. Първите идеи на тази дейност са дошли от младежта и те създават младежка група „Развитие”. От това начало културно-просветно и спортно дружество се създават двете основни на времето – красноселски спортен клуб „Борислав” и Красноселското народно читалище. Рамките на тези организации станали тесни за големите идеи обхващащи повечето младежи. И заредили се няколко нои организации. Най-напред юношко туристичестото д-во „Момина скала” после въздържателното дружество, такова за покровителство на животните, македонска младежка организация, туристическо дружество „Приятели на природата” и др. През 1934 година се основава Красноселската популярна банка.

С устремения си полет, тази младеж, подпомогната от неколцина по възрастни красноселски граждани е започнала усилена агитация и организационна работа за изграждането на културен дом в тази откъсната от столицата покрайнина. И тази тяхна мечта се сбъдва, като на 05.03.1920 година се учредява Красноселското Народно Читалище. Първопричинител за създаването на Красноселското Народно Читалище е младежкото просветно д-во „Развитие”, което на 25.01.1919 г. излиза с един апел да се сложи началото на едно читалище. Събрани биват един шкаф с 200 книги, започват беседи, сказки и забави. По-възрастните красноселци образуват „Просветен комитет” за събиране помощ за просветното дело в квартала и построяват през 1921 г. една керпичнена сграда.

Към края на февруари 1921 г. ентусиазирания спортен клуб „Борис” излиза с позив, с който канят всички красноселци да пресъстват на учредително събрание на Красноселското Народно Читалище.

На това събрание са присъствали около 60 красноселци, от които повечето младежи, така се основава на 05.03.1920 г. Красноселското Народно Читалище.

Второто от основните културни мероприятия на красноселци е била проявата за образуване на учебно заведение за най-малките жители на селището. До 1915 година, децата на Красно село са били принудени да отиват на училище в училищата на селата Бояна и Княжево, както и в София. Тези големи трудности за малкото деца, граничещи дори до невъзможност през зимно време да посещават училищата, принудило красноселци през м. август 1915 г. да се съберат и обмислят начина за откриване на училище. След направените постъпки на избраната комисия пред съответните училищни власти, въпроса се разрешил в смисъл: да се наеме отделно училищно помещение в Красно село и това училище да се открие като клон от Боянското. И така на 15.09.1915 година в частната сграда на Шандарови се открива Красноселското училище с 79 ученика в четири отделения, а именно:

І отделение - 32 ученика

ІІ отделение - 19 ученика

ІІІ отделение - 16 ученика

ІV отделение - 12 ученика

Издръжката на училището, поради липса на необходимите средства се поела от родителите. Събират се пари за покупка на чинове, черни дъски, печки, канцеларски потреби, топливо и др. И през 1916 година се гласува от боянското училищно настоятелство специалин бюджет за издръжката на училището.

На училищното утро на 11 май 1916 година софийската училищна инспекция утвърждава отдеявето на Красноселското училище от Боянското в самостоятелно и пълно развито първоначално училище. През 1919 година се създава „фонд” за постройка на училище в Красно село и събраната сума от 3641 лв. била внесена в Окръжната постоянна комисия като основа на този фонд.

Използвана е била първо сградата на Шавдарови, а след това на Илиеви, в които сгради е била създадена основата на образователната дейност на красноселци.

За улеснение на учащите се и увеличаване броя на същите, през 1921 година се открива клон на Красноселското училище в квартала Павлова, под името „Иван Вазов”.

Тези сгради, които се използват за училище, даже като частни жилища са били негодни, а още помалко да задоволи нуждите на едно училище. Числото на учениците е било голямо в сравнение със съществуващата квадратура и кубатура на класните стаи.

През 1922/23 година се открива І и ІІ клас, а на следващата година и ІІІ клас. И така Красно село се сдобива с пълно развито основно училище бъз подходяща училищна сграда.

Ако се говори за едно бързо развитие на селище Красно село, то такова се забелязва едва няколко години след Първата световна война, а генерално преобразование със заличаване на почти всички сгради започва с прилагане градоустройствения план на Красно село със застрояване на жилищния комплекс – Красно село през 1960 година.