София информация за общините и административните услуги,София албуми,София градът на мечтите
София информация за красивата ни столица София

София информация

София информация за красивата ни столица София

 

Град София е най-големия град в България и е столица на държавата. След 1878 година, с решение на управата на градът,София възвръща българското си име Средец, но извесно време след това, по настояване на руско управление временно управление, е възтановено гръцкото име София. Градът е един от големите в европеиския съюз намира се на 13-сто място с свойте 1,270,285 души ( 2011година), което е 17.2 процента от населението на държавата. София е разположена в западната част на страната ни, в Софийската котловина, заобиколена от планините Люлин на запад, планината Витоша на юг и на север Стара планина.Площа и е 492 кв. километра, а средната надморска височина на София 550 м. Град София се класира на 4-то място по височина столица във Европа. Изградена е върху 4-те тераси на р. Искър и притоците и Владайска и Перловска. В центъра на София, както и кварталите Овча купел, Горна баня, Панчарево, Княжево има минерални извори. Климатът в градът е умереноконтинентален.София е основен административен, университетскии културен център на страната,индустриален, транспортен, като в градът е съсредоточено една шеста от промишленоста на държавата ни.В София се намират също много университети,БАН-Българската академия на науките, кина,театри, както и Националната художественна галерия, археологически музеи, исторически музеи, природонаучни и военнй музеи.Град София по настоящем е кръстена на късноантичната катедрала "Св. София". Това се попълва от народната уважение към светата мъченица София, майка на 3-те светии мъченици –Надежда ,Вяра и Любов, и тъй като "Божествената премъдрост",Исус Христос, е предмет на постоянно преклонение, неподвластно в определен ден от годината, то празникът на светиците е на - 17.09, е приет за Денят на град София, чества както и 4 януари, когато град София е освободен от оковите на турско робство през 1878 година от руските воиски.Град София е обявен за столица на 3.04. 1879 год. от Учредителното събрание с предложение на професор Марин Дринов, като един старите български градове, отдалечен от турските граници и средищно разположен на българските земи според разбирането тогава .На доста места в центъра на София са доста видими и запазени археологически паметници от римски времена.Девизът на град София е „Расте, но не старее“.

Тракийската Сердика

Град София е от наи-древните европейски столици.История на София може да се проследи чак до неоолита.Следй от няколко неолитни села са открити на територията на София( днешния Дворец, както и около района на Слатина), който датират от 5000 години прреди новата ера през 7 век преди новата ера на север от топлия минерален извор, близост до р. Елешница (сегащната Владайска),изниква древен тракийски град, документиран малко по-късно от римляните като град Сердика , за което приемат, че произлизало от местното тракийско племе Серди, което живело в околностите на Сердика. П-ф Александър Фол изказва съмнения в истинското съществуване на племо Серди, тъй като името се появява доста по-късно, далече след създаването на Сердика, през 3 век. В доста антични и средновековни писмености и географски карти градът се пише и Сардика, но нерядко областта се наричала Сардика, а самия град Сердика за известен период от време през 4 в. преди новата ера градът е управляван от Филип2 и след това от синът му Александър Македонски, за който се знае , че покорителят на света в продължение около една седмица с 12 войници се опитвал да покори Черни връх но не успява. Първото стигноло до нас споменаване на град Сердика е направено от Птолемей около 100 година.

Римски период

Град Сeрдика пада под римско владичество около 29 г. По времето на императора Марк Улпий Траян (98г.-117г.)градът, който е разположен на римския пътт Виа Милитарис се разраства като голямо значимо селище във провинцията Тракия.Сердика е получил самоупрвление и е станал център на административен район.Бил е преименуван на град Улпия Сердика. Във епохата на принципата (2век–3 век) град Сердика е столица на провинцията Вътрешна Тракия. Град Сердика се разраства, при управлението Марк Аврелий /161г. - 180 г./ и император Комод /176г. - 192 г./, между 176г. и 180 година укрепен е с голяма крепостна стена,няколко наблюдателни кули, във 2 век е каптиран и топлия минерален извор и са били издигнати градските терми,от Диоклециан е изграден Сердикийския амфитеатър със елипсовидна арена с големина 60/42 метра,построени са административни и много други представителни сгради. От 2-та половина на 3 век значението на град Сердика във рязкост нарасства. Макар че от 239г. до 269 година град Сердика не е бил подминат от големите нашествията на готите около 271 година той e предпочетен пред град Ниш и тои става столица на голямата римска провинция Дакия Аврелиана,изградена в Горна Мизия от имп. Аврелиан. При административната реформа във 285 година Диоклециан град Сердика се превръща във столица на новоизградената провинция Средиземна (Вътрешна) Дакия.Около разделянито на диоцез Мизия на 2 части, Сердика става столица и в северния диоцез - Дакия включва провинциите Вътрешна Дакия,Дардания, Крайбрежна Дакия, Горна Мизия, Превалитания. Между 275г.-299 година е построен и покритият амфитеатър и е бил на градския и областният съвет- Булевтериона.В официалните надписи от старогръцки език, поставяни от градските власти, град Сердика е се наричал Σερδών πόλις ,който е съответствало на латинските писания civitas Serdensium. Според наща археоложката Димитрина Джонова Сардон е било неидентифицирано селище някъде около в тракийските земи.В град София, тогавашен град Сердика, в 250 г. е била родена Св. Елена императрицата майка на имп. Константин Велики, открила, съгласно християнските традиций, светият кръст и Гробът Господен в град Йерусалим.В градът на 9.09. 214 година е роден мизиеца Имп. Аврелиан, един от наи- забележителните Римски императори. Той е изградил новите "Аврелианови" крепостни стени в град Рим и само за около 5 г. връща във старите си граници разпаднали се в средата на 3 в. Римска империя и я възражда като държава. За тези големи успехи Римският Сенат тържествено му дава титлата "Възстановител на света" . Императора разширява град Сердика с нова голяма крепостна стена в северната си посока.Тук през 250 г. е роден император Галерий.Тои дълго резидира в град София и управлява империята си от там. Вероятно при императора започва строителството на дворцовия комплекс намиращ се между ротондата Свети Георги и днешната църква Света Неделя, завършен в пълният си блясък от имп. Константин Велики.Самата Ротондата архитектурно е почти като близнак на изградената от императора същата в град Солун добила по-късно и тя същото име. В 311 година той издава в град София прочутия Сердикийски едикт, дава права на християнството като официялна религия във Римската империя, превратен исторически момент, прекратил гоненията над християните и слага начало на официалното християнизиране в Европа.На Галерий земния път е завършил във Сердика и е бил погребан в градът. Под входа в базиликата Св. София са открили останки от много голяма гробница, но и не можем да се изключим това да е било станало в базиликата или около забележителния мавзолей с около няколко каменни саркофага но недалеч от големия късноантичния комплекс от 2-ве базилики в квартал Лозенец.

След като почива имп. Диоклециан около 305 година и религиозната реформа на имп. Константин Велики (306г. - 337 г.)градът е станал седалище на епископ, бидеики едно от първите селища,в което християнството се признава за официалната религия. В град София в 343 година от Западния Римски имп. Констанс и Източният имп. Констанций II e бил свикан изключително важният със решенията си чак до днешния ден Сердикийски събор. Той е започнал като 2-ри Вселенски събор на християнството.В него заседават 341 души от най-почитаните епископи в християнската църква, сред които са били свети Атанасий Велики, свети Осий от Кордоба и даже известния Сердикиски епископ Протоген. Обсъдена е била ереста на Арианството установени са правилата за вътрешното църковно устройство и отношения със свeтската власт. Пътувайки към съборат св. Атанасий основава 1-вия манастир във Европа - Златноливаденския манастир намиращ се до днешното чирпанско с. Златна Ливада, който и до момента е действащ.

Град Сердика е любимия градимп. Константин Велики , който дори мислел да премести столицата си Рим в Сердика. Антични автори казват, че той много често е наричал: „Сердика е моят Рим“. Император Константин Велики обича много да резидира в град Сердика, където са издавани много от указите му, запазени във Corpus Iuris Civilis, много месеци живял и управлявал Рим от двореца си в Сердика, наречен условно от много учени „градска резиденция“. В 4 в. той заема един цял квартал на град Сердика, известен е като „Константинов квартал“, разположен между днешните улици „ул.Калоян“, „ул.Позитано“, „ул.Леге“ и южно от сегащното Президентството.И по-късно през 13 в. това, което оцелялява от този комплекс, е бил превърнат във дворец на българският Севастократор Калоян.Там е била резиденцията на севастократора, а навън от града била около известната Боянска църква.

Около 357 година историка Амиан Марцелин определя Сердика като прочут и голям. През 343 година в Сердика заседават 318 епископа от цялата империя в Сердикийския събор със вселенско значение, защото утвърждават православният символ на вярата и православвното учение за Св. Троица.

Около 5–6 в. по времето на така наречените велики преселения на народите град Сердика преживява нашествия на хуни (в 343г.-347 година превземат Сердика), готи (в 376г.-382 г. град Сердика е бил превзет от авари),вестготите и даже славяни (в 617 година славяно-аварска войска превземат Сердика) и много други,така наречените варварски племена. Имп. Юстиниан Велики (527г.-565г.), полага забележими грижи за градът, той е укрепен с нови стени и даже се възражда като много важен административен и даже стопански център във Източната римска империя,която придобива по време на Европейското си просвещаване литературна си известност като Византия, само във църковно отношение е била подчинена на създадената от императорат в родният си край архиепископия Юстиниана Прима, чиито правоприемник е била Охридската архиепископия, но в град Сердика е изградена запазената понастоящем много внушителната базилика Св. София ,по-късно дала името си на град София.

Средновековен Средец

Около началото на 20 век, на 9.04. 809 година-Великден хан Крум присъединява градът.Сердика влиза в пределите на Българскта държава и се утвърждава българското и име Средец, и незабавно е станал център на един от важните, комитати на държавата. След 1-то превземанне на град Преслав и град Дръстър от Йоан Цимисхий през 971 година град Средец става столицата на България,град Средец е седалището на Българският Патриарх и управляващи страната ни комитопулите - синове на комит Никола управителят на област Средечката.Около войните на комитопулите, византийският имп. Василий2 Българоубиец на 3 пъти правил опит да превземе Средец между 986г. и 1016 год. и 3 пъти е отблъснат от войските. Особено тежко е било поражението което му е нанесено от цар Самуил на 17.08. 986 година при Траянови врата,тогава императорът успял да се спаси със бягство и е изоставил войската си и съкровищата. Едва около 1018 г., след смъртта на цар Иван Владислав, останали без могъщ цар, войводите на 35-те крепости, включително и на Средец, доброволно са приели върховенството на византийския император.Във ромейските записки от този период градът е започнал да се нарича Триадица, възможно във памет в тържесттвото на православното ученние за Света Троица на Сердикийския събор. Във 1040 година град Сердика е освободена от Петър Делян и е защитаван от Ботко войвода.Около 1183 година съюзените войски на сърбите и даже маджари превземат град Средец. Град Сердика е сринат при преминаването на 3 кръстоносни похода през 1096г., 1147г. и 1189г.

След възраждането на българското царство около 1185 година в 1193 година при Иван Асен първи българската власт е била въстановена, а епископът на град Средец е въздвигнат във сан митрополит. От 12 до 14 в. в град Средец процъфтяват търговията и занаятите.Град София е бил резиденция на севастократора Александър, а и след това е бил и на севастократор Калоян,2-те хора по сан след царят. Така е станал 2-ят по значимост град във Царството след наща столицата. Към 13 в. се формира Софийската Света гора който е бил значим център на православието в множеството манастири около градат.

Името на най-големият ни храм-ранно християнската базилика „Света София“ (4 в.), разположен на видно и високо място във границите на Свещения хълм на вън от крепостната стена от 19 век град София започват да я споменава под името (Света) София в официалните ни документи в Второто българско царство, като Витошка грамота на царя Иван Шишман, във приписката в Средечкото евангелие от 1329 година и в другите си текстове, но областа и жителите и продължавали да се наричат Средечки.По времто на едни от последните продължителни битки за град Средец, особено много е нарастнала ролята на средновековната ни крепост Урвич, една от много силните му крепости на царя Иван Шишман. Във нея братът на цар Иван Шишман -цар Иван Асен 5,който е наричан от населенито цар Ясен,засича се също и с името бан Янко е бил водил едни от последните му битки. Той също е прокарал и на неговото име е бил кръстен панорамния път във подножието на планината Витоша чрез който Урвич установил постоянна връзка с едни от по-малките от укрепления на Витоша при Бояна и Бистрица . Разположен е на труднодотъпните мяста в теснините р. Искър, във пресечната точка на планините Плана, Лозенска и Витоша, Урвич устоявал дълго време на обсадите им. Някъде в 1371 г., в околностите на град Средец, вероятно на Чамурлийското поле била се е водила тежката битка между воинйците на царят Ясен и османските нашественици,в която цар Ясен е загинал, но турците се отеглят към Траянови врата и град Пловдив.Град София е превзет години по-късно.

Османско владичество

При град София в 1349 година, 1355 година и 1382-88 година се води една от стратегичските битки срещу турците, там българите дават един от най-ожесточените отпори на нашественика. Турските хронисти споменават имената на цар Асен и бан Янука това може и да са княз Иван Асен IV, както смята Й. Андреев, или Иван Асен V, братята на цар Иван Шишман. Фолклора пей за царя Ясен, Михаил Василич, Шишманович Яне и даже за самия цар Иван Шишман. Турското нашествие било и двата пъти отблъснато, но на много висока цена убитли са първо единия, а после и другият ни български престолонаследник. Второто поражение на турците явно е доста тежко, зaщото те се решават да атакуват отново едва след близо 30 г. в 1382 г. С помощта на цар Иван Шишман войските им пак са били отблъснати от средечани, но след едно предателство и с голяма измама града е превзет от Лала Шахин, умрял скоро след това, ала победата е несигурна - турците успяват да влезат в София, но околните яки крепости - Урвич, Бояна, Бистрица и др. остават в български ръце и битките продължават до 1388 г. когато в бой с турците загива трети престолонаследник Иван Асен 5. С това сякаш са пречупени съпротивителните сили на България и към 1422 г. когато цар Константин 2 Асен умира в Белград тя е окончателно покорена. Все пак са известни имената на войводата Радич управлявал в 1413г.-1454г. воеводството София, на войводата Радивой обновил и изписал в 1493 г. Кремиковския манастир, на софийския болярин Радослав Мавър обновил и изписал Драгалевския манастир в 1476 г., а Владислав Граматик в 1469 г. при пренасянето на мощите на свети Иван Рилски съобщава, че са посрешнати в град София от богатия и влиятелен благородник "ктитор Георги". Скоро след завоеванието София става столица на цялата европейската част на османската империята - бейлербейство Румелия. Утвърждава се и сред турската администрация християнското име на града - София. По големите и хубави черкви са превърнати в джамии, но в ХVвек в града оцеляват и действат около 12 храма, като съборна черква е „Света Марина”. През 1599 г. за кратко време столицата е в ръцете на български хайдути. В края ня ХVІвек Бейлербейството е преобразувано в Румелийски еялет, най-голямата административна единица в империята, обхващаша почти целия Балкански полуостров и София е негова столица до 1836 г. когато такава става Битола. Във втората половина на 15век и в 16 в. в град София и околните селища и манастири от Софийската света гора се развивива едно от най-значимите книжовно-просветни български средища след падането на България под турско робство - Софийската книжовна школа. В тъмната епоха на робството София дава 9 християнски светци приели мъченичество защитавайки българската си вяра. Първи просиява Свети мъченик Георги Стари Софийский Българский в 1437 година, след него просиява Свети мъченик Георги Нови Софийски Кратовскии и Български изгорен от турците на 11.02. 1515г., трети просиява Свети преподобни Софроний Софийски и Български в 1515 г., четвърти Свети мъченик Георги Най-нови Софийски на 26 май 1530г., пети Свети великомъченик Николай Нови Софийски - 17 май 1555 година, шести Свети свещеномъченик Терапонтий Софийски - 1555 г., седми Свети преподобни Пимен Зографски, осми Свети мъченик Константин Софийски - 1737 г. Bъстанието на архиереите в Софийско и Самоковско избухва в 1737 г., при подавянето му в края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу са избити около 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително Самоковския митрополит Св. мъченик Симеон Самоковски и Софийски обесен в град София от турците на 21 август 1773 година зад църквата Св. София той е деветият софийски светец. В края на 18 в. градът започва да запада със западането на самата Турция, освобождението на Сърбия и приближаването на границата до София, в резултат на което изостава в развитието си. Към всичко това се прибавя големият пожар от 1816 година, чумата от 1857 г. и две земетресения съответно през 1818г. и 1858 година, От внушителния брой от около 70 000 жители в края на 18век в следващите десетилетия населението намалява на около 10-15 000. Въпреки това София остава един от най-големите български градове, като към 1870 година населението му е 19,000 души. Възрожденска София кипи в бурен обществен и патриотичен живот. Тук има консули на Франция, Италия и Австроунгария. В 1864 година града е център на софийския санджак в новосъздаденият Дунавски вилает, който замества Румелийския такъв, а в 1876 г. града става столица на Софийския вилает, който обхваща цяла централна Западна България от град Копривщица до град Ниш и от Горна Джумая до Пирот с Орхание, Враня,град Самоков, Прокупле и другите обширни територии населени с българи в Поморавието.

Българите в София в ХІХ в. имат своя община, 7 църкви и 2 светски училища - взаимно (основано в 1825 г.) и класно, а килийни при църквите и манастирите има още от времето на Софийската книжовна школа, в 1867 г. е основано читалище „Цвят", българското женско дружество „майка" е от 1869 г., в 1874 г. е създадена ученическата дружина „напредък", борбата срещу гръцкото духовенство започва още в 1818 г. Тук Баба Неделя основава първото девическо учиище в българските земи. От 1859 г. започват празненствата в чест на славянските първоучители свети Кирил и Методий. На 15. 10. 1872 г. в храма „Св. Стефан”, в Цариград, Българският екзарх Антим I хиротонисва Първия екзархийски Софийски митрополит Мелетий, в 1877 г. владиката е подгонен, че е укрива Ботеви четници и изпраща сведения за турските зверства през Априлското въстание, но след кратък престой в Цариград се връща и участва в организирането на Кресненско-Разложкото въстание, той е депутат в Учредителното събрание във Велико Търново в 1879 г., член кореспондент на БАН, богатата си лична библиотека и 70 000 лв. завещава на Българската гимназия в Солун и на Св. Синод на БПЦ за издателска и просветна дейност. B 1870 г. Васил Левски основава революционени комитети, не само в града, но и в околните села. На софийския революционен комитет Апостола вазлага стратегическата задача да бъде ръководен център за Югозападна България и Македония. Видни софийски възрожденци са Димитър Трайкович - член на Софийския Рев. К., Иван Денкоглу, Сава Филаретов, Йорданка Филаретова, Захари Икономович - Круша, революционера книжар Никола Вардев, йеромонах Генадий Скитник (Иван Ихтимански) - член на Софийския Рев. К. и игумен на драгалевския манастир, където Левски често отсяда и прави заседания на комитета, Никола Стефанов Крушкин - Чолака, съратник на Левски, член на Софийския Рев. К., обесен от турците, Георги Абаджията - книжар, куриер на Софийския Рев. К. обесен от турците заедно с Чолака, Киро Геошев (Киро Кафеджи), съратник и ятак на Левски, обесен от турците, хаджи Стоян Книжар обесен от турците, Христо Ковачев член на Софийския Рев. К. заточен в Диарбекир, участниците в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев са обесени от турците на Лъвов мост и т.н. Българите активно съдействат с разузнавателни сведения и водачи на руските войски в Освободителната война. Палача на Стара Загора - Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш) подготвя грозно отмъщение, той дадва заповед града да бъде изгорен, при което разправата с християнското население е неминуема. Само категоричната намеса на консулите Леандър Ле Ге и Вито Позитано, a по непотвърдени данни и застъпничеството на софийскя равин Габриел Меркадо Алмоснино спасяват града. Австроунгарският консул Йозеф Валхард също подкрепя действията в защита на града. Това спасение обаче не се отнася за обикновените българи над които започват екзекуции. Русите и чуждите кореспонденти заварват 16 бесилки на които са екзекутирани българи до поседният момент преди навлизането на освободителните войски .С името София градът е наричан и в документите на Османската империя. В документите и други писмени материали (вестници, пътеписи, доклади и пр.) чак до 1879 година жителите на града се наричат „средечани“, а българската община „Средецка“. След 1879 година се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който дълго отстоява правото на историческото име Средец. Надделява обаче становището на руската администрация и новата столица на България започва да се нарича официално София

София след Освобождението

 

По време на Руско-турската война от 1877-1878 година София е освободена на 4 януари 1878 година (23 декември 1877 година стар стил) от руски части под командването на генерал Йосиф Гурко. През февруари 1878 година в разгара на военните действия временно населението на града намалява почти наполовина и по данни на общината е 11 694 души, от които 6560 българи, 3538

На 20 октомври 1878 година от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 22 март 1879  година по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България (4 април е обявен за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция.Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Започва концентрацията на капитали и развитието на промишлеността. Започва изграждането на предприятия на електродобивната, металодобивната, пивоварната и дървопреработвателната промишленост. В повечето случаи това са все още малки фабрики и работилници. Към края на века на река Искър над Панчерево е построена първата водноелектрическа централа, което осигурява електроенергия за града. В 1893 година е построена жп линията София-Перник. Следва жп линия до Пловдив, Варна и много други участъци на България.На Разпети петък, април 1925 година в София е извършен атентатът в църквата „Света Неделя“, най-тежкият терористичен акт в историята на България и Европа. Убити са 170 души и са ранени 500.

По време на Втората световна война, въпреки че България не участва в бойни действия, Англо-американските въздушни сили извършват жестоки Бомбардировки на София. Ударени са най-вече граждански обекти, като Народния театър (тежко засегнат), църквата от ХІ век Свети Спас (силно разрушена в 1944 г.), Градската библиотека (напълно унищожена на 30.03.1944 г. изгарят 40 000 тома книги), Католическата Катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30.03.1944 г.), Духовната академия (тежко засегната, изгорен е купола на храма вграден в нея), взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център, убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12,657 сгради.

София местоположение

София е разположена непосредствено до северния склон на планината Витоша, в ограденото с планини Софийско поле (Стара планина, Витоша, Люлин, Лозенска планина). Пет планински прохода водят към града — Искърски, Владайски, Драгомански, Петрохански и Ботевградски. През тях още в миналото минават важни пътища, свързващи Адриатика и Средна Европа с Черно и Егейско море, и Близкия Изток. Благодарение на стратегическото местоположение на Балканския полуостров, София и в миналото е била голям и оживен град, както и търговски, туристически и културен център. През нея протичат няколко маловодни реки, най-големи от които са Перловска и Владайска.Около източните квартали тече река Искър, но в този си участък тя не е пълноводна. София е известна от древността с многобройните си минерални и термални извори (петнайсет находища с общ дебит на водите 130 л/сек.). През последните 60 години са построени и изкуствени езера и язовири. Отстои на 450 км от Варна, на 170 от Пловдив , на 330 от Русе и 380 от Бургас

София климат

Град София преобладава умереноконтинентален климат, като температурите варират значително през денонощието. Характерни са и значителни разлики в средните температури през различните години. Зимите в град София са на границата между студените сибирски и меките средиземноморски зими, като основните валежи са от сняг и рядко духат студени ветрове. Най-сухите месеци са януари и февруари. Най-студеният месец е януари с температура около -2°C. Най-топлите месеци в градът са юли и август, когато температурите надвишават 35°C в топлите дни. През лятния сезон падат най-много валежи, като и доста гръмотевичните бури.

Температурата за градът е в порядъка на 9,9 °C (нормите от 1961г.-1990 г., а нормите от периода 1887г.-1961г. са 10,2°C.Валежи В София са около 572 литра (1961г.-1990г. Климатът се колебае през различни периоди (например летата през периода 1961г.-1990г. са най-хладните от началото на метеорологичните наблюдения от 1887 г., а сега са доста по-топли). Като правило температурите в град София са значително по-ниски от тези в останалата част на страната поради голямата надморска височина.

София екология

Проблем за замърсяването на въздуха на София е нейното разположение в Софийската котловина, която е оградена отстрани с планини и които намаляват възможността за самопочистване на атмосферата. Въздуха в столицата се замърсява предимнно от фини прахови частици и азотните окиси. След спирането на работа на "Кремиковци", те се генерират основно от автомобилния транспорт, отоплението с твърди и течни горива, замърсените пътни настилки и някои ТЕЦ-ове. Така столичните квартали Дружба, Надежда и Павлово са с най-замърсен въздух, като за първите два освен автомобилния транспорт, важен фактор за мръсния въздух са големите ТЕЦ-ове там.

Изпрати
В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.